Да откриеш безкрая

Личното пътешествие на един учен, занимаващ се с човешкия мозък.

Джил Болти Тейлър, доктор на науките, е невроанатом, сътрудник във Факултета по медицина в Университета на Индиана, град Индианополис. Тя е национален говорител за хората с умствени увреждания в ресурсния център за мозъчна тъкан в Харвард и консултант по невроанатомия в Института по протонова радиотерапия в Северния Запад.

Джил е посочена като една от 100-те най-влиятелни личности в света през 2008 г. от списание „Тайм“.
В „Ударът на моето прозрение“ Тейлър споделя своята уникална гледна точка по въпроси, свързани с мозъка и способността му да се възстановява, с многопосочните познания, които придобива по време на това необичайно и вълнуващо връщане от бездната, в която я изпраща раненият й мозък.
Днес Тейлър е убедена, че ударът е най-доброто, което е можело да й се случи. Благодарение на него тя осъзнава, че от усещането за нирвана никога не ни дели нищо повече от една единствена мисъл.

http://vbox7.com/play:m9a59d591b

Разликата между Ад и Рай

Веднъж един човек, разговаряйки с Бог, го помолил: – Господи, бих искал да знам какво е това Рай и какво е Ад?

Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна и кръгла маса седели хора, а в средата на масата имало огромна, пълна с храна купа, ухаеща апетитно. Устата на човека се изпълнила със слюнки, изглеждало толкова вкусно, но хората , стоящи около масата, били бледи и недохранени, почти умиращи от глад. В ръката си всеки от тях държал много дълга лъжица. Те можели да достигнат до купата с храна, да загребат, но поради дългото рамо на лъжицата не можели да я поднесат до устите си.

Господ казал на човека: – Ето, ти сега видя какво е Адът.

Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало огромна кръгла маса със същата гигантска купа по средата, пълна с уханна супа, караща устата на човечеца да се изпълва със слюнка. А хората седящи около масата държали същите дълги, дълги лъжици. Обаче пък изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговорите помежду си.

Тогава човекът в недоумение възкликнал:
– Не разбирам!
– Това е толкова просто – отговорил Господ. – Тези са се научили да се хранят друг другиму, а не да мислят единствено и само за себе си.

Адът и Раят са устроени еднакво. Разликата е в нас самите.

Източник: http://magicaura.com

Какво струва на едно дете да израства в институция

Публикувания текст по-долу е откъс от доклад „ВРЕДИТЕ ОТ ОТГЛЕЖДАНЕ В ИНСТИТУЦИЯ ПРЕЗ РАННОТО ДЕТСТВО“ на Кевин Браун – професор по съдебна психология и детско здраве Институт по работа, здравеопазване и организации Нотингамски университет, Обединено кралство

В целия свят деца биват често настанявани в специализирани институции. Това се случва, въпреки че е всеизвестно, че институционалната грижа е свързана с редица негативни последствия за развитието на децата (Carter, 2005; Johnson, Browne and Hamilton-Giachritsis, 2006). Например, при децата, настанени в институции, има по голяма вероятност от влошено здраве, физическа изостаналост и забавено умствено развитие, изоставане в развитието като цяло и проблеми с емоционалната привързаност. Впоследствие, тези деца израстват с намалени интелектуални, социални и поведенчески възможности в сравнение с децата, отгледани в условията на семейна грижа.

Институция или дом за резидентна грижа за деца се определя като групово настаняване за повече от десет деца, без родителска или заместваща грижа, където грижи за децата полагат много по-малко от тях на брой възрастни срещу заплащане. В Европа, в обичайния случай, през деня един възпитател полага грижи за шест деца на приблизително еднаква възраст, а през нощта – за повече. Много често, персоналът, полагащ грижи за тези деца, не е добре обучен за изпълняваната от него роля, нито пък се упражнява адекватен контрол върху работата му, поради което се допускат елементарни грешки като например хранене на дете (което би трябвало да може да се храни самостоятелно) в лежаща позиция по гръб.

Резидентната грижа предполага организирана и рутинирана структура за живот на
деца, без елемент на лично отношение (напр. всички деца спят, хранят се и се мият
по едно и също време), като отношенията дете-възрастен, при този вид грижа са на
професионална основа, вместо родителски. Прието е тази дефиниция да включва и
хоспитализирани деца, деца в интензивна грижа, деца в интернати и летни лагери. Ето защо, деца, настанени в институция и живеещи без родителска грижа повече от три месеца се смятат за „институционализирани деца” и именно върху тях сме насочили вниманието си. Институциите или домовете за резидентна грижа за деца понякога неправилно се наричат „домове за бебета и малки деца” или „сиропиталища”. Т.нар. „домове за бебета и малки деца” в повечето случаи предоставят среда, нестимулираща развитието и потенциала на децата, клинични условия за отглеждане на пеленачета и деца до 4 годишна възраст, и голямата част (94 до 98%) от децата в „сиропиталищата” имат поне по един жив родител, който в повечето случаи е известен на властите (Browne et al., 2005,2006; Carter, 2005; Tobis, 2000). Приема се е, че този процент не включва деца в региони, засегнати от конфликт или бедствие, но дори и там само малка част от децата в институции са сираци, напротив, повечето са от бежански семейства и са отделени от жив родител или родственик, чието местонахождение е неизвестно.

Кой съм аз?

 

Настоящето е неделимо от онова, което вие сте на най-дълбоко равнище.

Много неща в живота имат значение, но само едно е абсолютно важно.

Важно е дали успявате или се проваляте в очите на света. Важно е дали сте здрави или не, дали сте образовани или не. Важно е дали сте богати или бедни – това несъмнено прави живота ви различен. Да, всички тези неща имат значение в относителен смисъл, но те нямат абсолютно значение.

Има нещо, което е по-важно от всички тези неща и което е насочено към вашата същност отвъд мимолетното лично себеусещане.

Ще намерите мир не като преподреждате обстоятелствата в живота си, а като осъзнаете кой сте на най-дълбоко равнище.

Прераждането не помага, ако и в следващия си живот все така не знаете кой сте.

Цялото нещастие в нашия свят се дължи на личното чувство за „аз“ или „ние“. То прикрива същността на това кой сте. Когато не съзнавате най-дълбоката си същност в крайна сметка винаги създавате нещастие. Съвсем просто е. Когато не знаете кой сте, си изграждате умотворна самоличност -заместник на вашето прекрасно божествено битие, и се вкопчвате в това страхливо и ненаситно его.

Да защитавате и утвърждавате това фалшиво самосъзнание тогава става ваша главна мотивираща сила.

Много от използваните в ежедневието фрази, понякога дори самата структура на езика разкриват факта, че хората не знаят кои са. Казвате: „Той загуби живота си“, или пък „моят живот“, сякаш животът е нещо, което можеш да притежаваш или да загубиш. Истината е, че вие не притежавате живот, вие сте живот. Онзи единствен живот, единственото съзнание, с което е проникната цялата вселена и което приема временни форми, за да се яви като камък, стръкче трева, животно, човек, звезда или галактика.

Усещате ли дълбоко в себе си, че това е нещо, което вече знаете? Усещате ли, че вие вече сте това?

За повечето неща в живота имате нужда от време – да усвоите ново умение, да построите къща, да станете специалист, да направите чаша чай… Времето обаче е безполезно за най-важното нещо в живота, единственото, което наистина има значение – себеосъществяването, което означава да узнаете кой сте отвъд повърхностното его, отвъд името, физическата форма, миналото, историята си.

Едно неистинно интервю с много истина в него

По случай първи май в новия брой на българското издание на списание “Forbes” бе публикувано интересно интервю с шефката на Международния валутен фонд, касаещо процесите на промяна в обществените настроения по света, както и коментар относно икономическото положение на българското население. Интервюто съдържа интересни и изненадващи твърдения за човек принадлежащ към финансовия бранш.

Информацията е измислица, която независимо от анонимния си източник ме впечатли с ясно и точни констатации и изводи.

– Г-жо Лагард, как приемате социалните процеси, протичащи в голяма част от западните държави, чиито корен е недоволството и съпротивата срещу настоящата финансова ситуация, и въобще методиката, по която функционират и се ръководят финансовите институции в нашето съвремие?

– Смятам тези процеси за полезни и спомагащи за очистване на обществото от опасни явления в света на финансите – явления които доведоха до световната финансова криза, – които, ако не бъдат спрени, биха могли да доведат до много тежки последици за човечеството като цяло. Дори считам, че тези процеси на осъзнаване и пробуждане на обикновения човек са закъснели, те трябваше да се случат преди две десетилетия, за да може много по-безболезнено да се промени системата на управление на финансите, да се ревизират ценностите на обществото и да се начертае новият път на развитие, който населението на Земята трябва да следва, ако желае да се развива, да изучава и да използва възможностите които му предлага Вселената. Опасявам се, че в момента това е една много трудна задача, изискваща много жертви и борбеност от страна на обществото, защото знам, че съпротивата, която ще срещнат, ще бъде много твърда, брутална и безкомпромисна. Предстоят преломни години за човешката история и това не е празна фраза. И искам ясно да изразя, че аз подкрепям тези процеси, тези движения, разбирам ги и им съчувствам за това, което ги очаква.