Сънищата са врата към един очарователен свят, в който няма ограничения и правила. Там всичко, което наяве покриваме под килима на емоции, страхове, неизказани желания, чувства и др. се проявява с такава прекрасна лекота се освобождава. Сънищата трансформират и предават информация, която не може да бъде изразена във вселената. Те са нашия проводник с отвъдното. Дали да им се доверим, защо сънуваме точно това, което сме сънували има ли своя смисъл и значение? Сънищата са източник на толкова много въпроси. Дори да не предаваме значение на нашите сънища, те ни въздействат. Наблюденията върху ефекта на сънищата ми имат разнообразни резултати, които досега никога не са ме подвеждали и винаги са ме изумявали. Темата е необятна, като самото естество на сънищата. Оставям Ви да се потопите в разсмисъл за Вашия свят на сънища.
Без да изчерпвам темата за сънищата, предоставям на Вашето внимание интервю на прекрасната Мадлен Алагафари, което дава широк отговор на част от вечните въпроси за сънищата, тяхното значение и въздействие:
Любовта е с вкус на кафява захар Минах през живота ти. Минах през самата теб. Бях в теб. Изпитах желания. Споделих ти мисли, а някои от тях оставих за себе си. Човек винаги трябва да си остави две – три несподелени неща. Страстта обикновено е в тях. Минах през любимите ти улици. Минах през любимото ти бистро. Запомних как предпочиташ кафето. Черно. Без захар. Сякаш сладостта от него бях аз самият. Отпиваше ме бавно, на малки глътки. Все още има от мен. Но и то е изцяло твое. Минах през филмите, които обожаваш. Минах през разлистените книги, които са градили начина да обичаш. Така се научих да развивам любовта и да поддържам намерението да бъдем заедно. Ако не се бях научил да обичам така, как щях продължа да те искам? Желанията ни държат живи. А ти, ако намериш време, мини отново през живота ми. Старите приятели винаги трябва да умеят да водят разговор в някое бистро, където кафето е черно. Сладостта идва сама. Любовта е с вкус на кафява захар.
„Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново – Да!
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.
Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!“