Момчета

images (2)
Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско „да“ и тежко „не“,
 
превръщате с ръцете си изкусни
един велосипед във две крила.
Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате „ела“,
 
отново ваши стъпки се преплитат
със нежните ни стъпки по брега.
Пред нас животът, сочен като пита,
дъхти на мед, непипван досега.
 
А някъде и дене ме сънува,
жадува ме, прозрачна като мед,
във стихове ме търси и рисува
един усмихнат, влюбен в мен поет.
 
И счупя ли със свойта обич бяла
на детството си приказния храм,
аз своя път със неговия сляла,
най-светлата си песен ще създам!
Петя Дубарова

Сънища

1014203_446457285451787_380451583_n

Сънищата са врата към един очарователен свят, в който няма ограничения и правила. Там всичко, което наяве покриваме под килима на емоции, страхове, неизказани желания, чувства и др. се проявява с такава прекрасна лекота се освобождава. Сънищата трансформират и предават информация, която не може да бъде изразена във вселената. Те са нашия проводник с отвъдното. Дали да им се доверим, защо сънуваме точно това, което сме сънували има ли своя смисъл и значение? Сънищата са източник на толкова много въпроси. Дори да не предаваме значение на нашите сънища, те ни въздействат. Наблюденията върху ефекта на сънищата ми имат разнообразни резултати, които досега никога не са ме подвеждали и винаги са ме изумявали. Темата е необятна, като самото естество на сънищата. Оставям Ви да се потопите в разсмисъл за Вашия свят на сънища. 

Без да изчерпвам темата за сънищата, предоставям на Вашето внимание интервю на прекрасната Мадлен Алагафари, което дава широк отговор на част от вечните въпроси за сънищата, тяхното значение и въздействие:    

Има още

Сладост

404294_10150551569040839_1939751704_n

Любовта е с вкус на кафява захар Минах през живота ти. Минах през самата теб. Бях в теб. Изпитах желания. Споделих ти мисли, а някои от тях оставих за себе си.  Човек винаги трябва да си остави две – три несподелени неща. Страстта обикновено е в тях. Минах през любимите ти улици. Минах през любимото ти бистро. Запомних как предпочиташ кафето. Черно. Без захар. Сякаш сладостта от него бях аз самият. Отпиваше ме бавно, на малки глътки. Все още има от мен. Но и то е изцяло твое. Минах през филмите, които обожаваш. Минах през разлистените книги, които са градили начина да обичаш. Така се научих да развивам любовта и да поддържам намерението да бъдем заедно. Ако не се бях научил да обичам така, как щях продължа да те искам? Желанията ни държат живи. А ти, ако намериш време, мини отново през живота ми. Старите приятели винаги трябва да умеят да водят разговор в някое бистро, където кафето е черно. Сладостта идва сама. Любовта е с вкус на кафява захар.

/Добромир Банев/

Източник: http://www.facebook.com

Защото съм ЖЕНА

559881_473108049453377_1554441857_nТакава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре – кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

Мария Вергова

Откровение

1004603_437578299673019_1614812527_n

„Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново – Да!

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.

Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.

Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!“

Източник: www.facebook.com