Първите 3

С известно закъснение, но с огромно вдъхновение отбелязвам 3-тата година на Soul Creation. Колкото и нашето вътрешно усещане да се съпротивлява на ограниченията на времето и неговото безвъзвратно отминаваме, не бихме могли да отречем неговата роля за формирането и развитието на самите нас. Да, ние искаме всичко тук и сега, ако може веднага. Да, ние не искаме да остаряваме нито физически, нито преживявайки толкова емоцианални възходи и падения. Да, ние сме огледало на времето и не можем да се измъкнем от неговата необратимост. Но не ли то отново нашия най-голям съюзник, приятел и лек за всички болки. Не е ли времето онзи дар на търпението, който идва най-неочаквано в моментите, в които останали без омаломощнени просто примем и се предадем на неговата сила. Точно времето, както може да ни смаже безкомпромисно, така и то ни дава онази сила, която сме придобили докато то е било наш верен спътник и другар. Времето е възможност да се обърнем назад и да осъзнаем развитието си. Да кажем струва си!

Именно времето е ключа за безкрайността на съществуването ни като души. За да бъде проявена тази велика сила на времето, ни е нужно пространство, което запечатва следите на времето. Пространството определя формите и провокира възприятия ни. Е, в този ред на мисли, Soul Creation е точно това пространство, в което тече времето на моите разсмисли, откровения, съмнения, страхове и страсти. Това вуртиално пространство не е просто източник на информацията, споделена от моя вътрешен свят, а отразява времето на развитие, израстване, осъзнатост и разцъфване на душевната нежност и красота, която нося. Без да изпадам в леко нарцистични сантименталности, продължавам по същество. Навлизам в една изключително будна възраст, в която освен че като всяко тригодишно човече започвам да откривам пространството, но в мен вече се заражда желание смело и с най-искренното любопитство задавам пред света въпросите „Какво, как, кога, къде, кой и защо?“. Ако досега тези въпроси се лутъха безформени някъде дълбоко в моя вътрешен свят, вече е време да бъдат зададени. Време е да бъде направена първата към новия свят, към нещо неизпитано и вълнуващо, към приключение което тепърва предстои да бъде написано.

Само на 3 годинки съм и това е толкова престижна възраст, в която си придобил три основни стълба на развитие – независимост, индивидуалност и знание. Същевременно, колкото и да си мисля, че съм видяла велики неща, белия лист на неизвестното бъдеще ме изпълва с надежда и вяра, че мога да превърна играта в още по-интересно приключение на любовта. Гледам звездите и пред мен се откриват неподозирани хоризонти.

През първите 3 години бяха годините на ранното детско развитие, както биха се изказали професионалистите. Падахме, ставахме и се учихме на най-простичките неща. Напуснахме, така уютния и комфортен скут на майчината любов, за да изпитаме непознати преживявания – любов, наслада, болка, страх, разочарования и др. Бяхме сами и се съмнявахме  в най-сигурното нещо – в самите нас и в нашите способности да отсояваме. Просто да бъдем. Интересно беше, че всички вътрешни терзания на душевния ми мир и  безсмислие на същестуваването ми породено от коловозите на скуката и летаргията  се редуваха с моментите на екстаз. Пътят ми бе белязан със сбъдването на не една или две мечти. Невероятният живот в това време и прстранство ме отведе на магически места, срещна ме с чудни хора и най-важното даде ми идеите. Получих подкрепа и вяра, че всичко е възможно. Животът и проявената смелост ми показаха, че има хора, които споделят моя свят и това беше прекрасно.

Най-уникалното чувство е да видиш как твоята енергия и усмивка е въздействала върху някой друг и му е дала сила и смисъл да продължи. Аз сега споделям моя света с Вас и това е най-голямото богатсво, което мога имам и което мога Ви дам. А промяната около мен е фантастична. Тази метаморфоза, която започва дълбоко в моя душевен свят, аз я виждам като резултат всеки ден в лицата, които срещам, независимо дали са познати или непознати. Откривам я в местата, на които се озовама и чудесата, които се разкриват пред мен. Още по-вълнуващо за мен бе да осъзная колко силно сме свързани и как си взаимодействаме на едно друго паралелно ниво, далеч от предрасъдаците и гордостта, която обичаме да следваме в света, върху който упражняваме контрола си.

Невероятно е мили приятели да бъдеш в този живот и душата ти да преминава през всички тези времеви пространства на тялото, дори да се изгубва и пак да се намира, да търси, да споделя, да изследва, да пътува и всичко……останало от този цветен живот. Аз съм скока. Чудото е в мен, както и във Вас. За да разцъфне го полейте с любов и благодарност. Дайте му най-съкровенната си висша идея и го пуснете на свобода, за да докосне други нежни и чисти сърца.

С най-любознателната и ентусиазирана любов на тригодишно дете, Ви принадлежа.

Между съня и любовта

Малка съм аз сега, гушнала  твоя образ в съня, далеч от реалността. После се събуждам, за да открия как свършила е магията и дошла е просто сутринта. Реален ли си или просто си копнеж за съвършения обект за проявление на моята любов. Поставям под съмнение всяка следа,оставена от сянката на твоята душа и започвам да бягам след разума си в другата посока, отричам всякаква наивност на сърцето и строго поставям изисквания за доказателства във любовта. Но любовта не се доказва, тя се проявава с нежност, благодат и доброта. Любовта не търси доказателства, тя изисква от теб да жертваш егото на на своята особа, любовта те прави уязвим. За да се срещнеш с нея бъди готов да станеш слаб, да останеш неразбран, да бъдеш унижен. Бъди готов да преминеш през всички ограничения на твоя ум, да отхвърлеш всички планове, сценарии, желания и копнежи, за да засияе в теб пламъка на любовта. И за това е нужно да свалиш ренансовите маски на гордост и предрасъдъци. Само когато останеш гол ще си готов да се качиш на лодката на любовта без да се страхуваш, че водата ще те намокри.

Приемам тази изследоватлска игра и се оставям в твоя ритъм, да пристъпвам леко с най-нежната усмивка към теб любов. Разкривам с най-бавни движения чувствителните кътчета на моята душа и докосвам с мека длан твоя свят.

Вперил поглед в мен, потапям се във него без да търся разбиране защо е толкова красиво и прекрасно. Без думи, оставям ти следа.

Открий ме, ти гониш в тази игра.

Мило, мое дете (част 2)

Мило, мое дете, бяхме се позабравили нещо. Да не казвам, че направо те бях оставила наред с всички не толкова приoритетни мечти, захвърленo в дъното на големия гардероб от желания. Но ето, че отново съм тук в цялата си прелест, изпълнена с наивен оптимизъм и вяра, че не просто  „всичко ще бъде наред“, а че всичко е в един такъв, хоатично перефектeн порядък. Но, мило дете, да не те занимавам със засукани философски размишления. Аз знам, че ти е скучно имаш нужда от игра, движение и вдъхновение. Именно за това и те бях оставила толкова врееме да се наиграеш, да споделяш с приятели, да си там, където можеш да зареждаш всичко и всички с любов и усмивки. Знам и че играта някой път загрубява. Но няма начин, във всяка игра има правила, предизвиактелства и цел, която те движи напред. За това не се отказвай, имай доверие в себе и играта ще ти се разкрие. Ще се отворят пред теб неподозирани нива, само е необходимо да си малко повече наблюдателен.

И ей, не е нужно да бързаш – някой път, за да изпитаме пълното вдъхновение от играта, просто е нужно да се потопим в нейната магия. Това е като бонус ниво, което ти носи допълнителни точки. Да знам, дете ми, че се налага да минаваме някои нива по два или три пъти, но ти не си мисли, че това е губене на време. Именно, в тези моменти, нашия герой става неуязвим и готов за битки, защото не го е страх, че отново ще се върне на старта – напротив, това го вдъхновява.

Милото ми дете, знай, че някой път идва някое досадно задължение, което ни откъсва от играта, или просто някой ще ти каже, до тук – играта свърши! Въпреки това ти остани бъдеш буден и готов да превърнеш дори „миенето на зъби“ в игра, а този, за който играта е приключила, ще бъде главния герой на ново приключение. За това мило дете, не се тревожи и помни, че където и да си в теб ще грее вълшебната искра да забъркаш една магическа игра.

Разбира се, ще има и моменти, когато играта ти омръзва, но ти все пак я довърши, преди да скочиш сред новите играчки. Защото мило дете, ние не подозираме, търчейки към нови приключения, колко вълшебства пренебрегваме и как сме пропуснали смисъла нашата игра, която е просто тук и сега. И душицо невинна, знам, че вече съм ти станала досадна, но все пак не се изгубвай в тази игра и не забравяй най-важно, че това е само игра. В този смисъл, за да си добър играч ти не само ще осъзнаваш това, но ще се развие в теб способност да наблюдаваш света, изучавайки магията наречена природа.

Каква е моята роля ли? Ами тя е да те водя напред, а защо не ме виждаш пред себе си ли? Аз всъщност съм зад теб, за да ти давам онази невидима подкрепа (светлина), която все още като нежен воал те закрила и предпазва от присъщата, за този свят болка. Не бързай да порастваш и не защото тук света е твърде скучно място, а за да се оформиш съвършен в магията на моята игра. Не аз, не се крия от теб, знам, че си нетърпелив, но за да се срещнем, първо следва да открием скрития в играта елемент – любов. С енергията на любовта следва да отключим залостените врати от стахове и предрасъдъци. Предстои да приложим тази любов в битка, за да се освободим от оковите на илюзорните блянове и желанията, носещи тъга. Ще ти кажа нещо много тайно, което запази дълбоко в себе си – аз няма да избягам тук съм и ти принадлежа. И в такъв миг от магически момент ще се стартира с делене, за да може в пространството да се проявиш, започвайки да тече и твоето време. Но за сега, не се затормозявай с това, вселената се ще се погрижи, за всички чудеса. По детски продължавай да растеш и да изучаваш света в игра, преди да е дошъл момента, в който ще неизбежно пред теб ще се отключи избора, наречен живот, чрез който да „промениш“ или „не“ този свят. Хайде, до нови срещи и обещавам, че ще гледам  все по-често да подреждам гардероба си с желания, за да не те забравям.

Целувки, твоята мечта.

Завръщане

Между живота и смъртта,

търсим една мечта.

И разскъсвани от радост и тъга,

неизбежно кораба на времето с всяка стрелка 

откъсва малки късчета от нашата душа,

за да се върнем отново 

в духа!

В памет на лъчисто нежна, борбена и мъдра душа.

С аромат на жасмин

Имало преди хиляди слънца и луни едно прекрасно кралство, сгушено в недрата на долината на жасмина. Жасминовата долина, била магическо местенце, където естествено имало много жасмин. Местните жители била известни със своята вълшебна напитка от зелен чай, който приготвяли с много любов и внимание, катп разбира се магическата съставка на този еликсир бил именно жасминът. Жасминовците (т.нар. местните жители) изключително много се гордеели със своите невероятни гори от жасмин и културата си да пият зелен чай, подправен с невероятното ухание на растението. И така всичко било прекрасно в тази долина и между жасминовците царяло разбирателство, уважение и съприастност. Те споделяли своите ценности и развивали жасминовата магия. От всички краища идвали бедни и богати Чудаци да търсят и купуват жасминовите им магически елексири, мехлеми, отвари и други продукти.

Естествено, жасминовците станали толкова популярни, че се възгордели и забравили една от най-важните ценности, в която вярвали, а именно уважението един към друг, а оттам и уважението към самия жасмин. Жасминът от свещено растение с магическо въздействие, се превърнал просто в продукт, който следвало да бъде разпсространен, продаден и употребен. Толкова били обсебени от манията да развъждат все повече жасмин, да произвеждат повече продукти и да печелят повече богатства и слава, че в долината не останало физическо пространство, в което да няма жасмин. Приближавайки, жасминовата долина въздуха се променял и от приятния свеж аромат на жасмин в началото, пристигайки  в центъра на Жасминовил (столицата на Жасминия), всеки преминаваш странстваш пътник вече едвам се понасял силния аромат. Жителите на местността, толкова били привързани към това растение, че изгубили не само своето обоняние, не само ценностите, в които вярвали но и в последствие и самите себе си. Жасминовил от град на ведри жасминовци се превърнал в свърталище на напълно обсебени жасминомани.

В тази така,